Обичам Поморие почти толкова, колкото обичам родния си Асеновград. Красиво курортно градче в близост до голям град, заобиколено от море, с перфектна инфраструктура, нови детски площадки, поддържани паркове, чудесна крайбрежна алея и райско спокойствие извън сезона. Миналата година по това време си направих творчески ритрийт сама за няколко месеца в Стария град на Поморие. Беше изумително красиво, спокойно и много вдъхновяващо. Това, което ме накара да се влюбя в Поморие, е отношението на живущите там към себе си, към децата и към животните. Много лекота, обич, грижа и внимание се усеща в местната философия на живот и същевременно лъха скромността на малкия град, в който общността е сплотена и си взаимодейства продуктивно.
За целите на моя ритрийт аз прекарвах четири часа сутрин и вечер, медитирайки на брега на морето, взирайки се в безкрая и удивлявайки се на величието на Природата. Изгревите и залезите в Поморие са доказателство, че Раят е на Земята. Освен съзерцанието и медитациите, имах достатъчно време да готвя, да пиша и да се разхождам, така че пообиколих наоколо. Истината е, че обичам всяко кътче от Стария град в Поморие, вероятно заради лечебното му влияние или заради миризмата на солена вода и свобода, но имам някои особено любими места, за които ще ви разкажа.
Антична куполна гробница
На един километър от Поморие, в двора на опитната станция “Южни култури”, се намира Тракийската куполна гробница, известна още като Куполната или Кухата могила. Висока е 6 метра, датира от 2-3 в. сл. Хр. и се състои от две преддверия и една централна камера. Камерата представлява полуцилиндричен пръстен с централна куха колона, носеща свода, която се разширява нагоре като гъба. Когато попитах местните хора за могилата преди да я посетя, ми я описаха като “форма за кекс, обърната надолу”. През Античността в нея са се извършвали религиозни ритуали. Интересно е, че съчетава римска строителна техника с тракийски традиции.
В обичаите на траките съществували два вида погребални обреда – полагане на трупа в земята и изгаряне на трупа. Вярвали са, че с изгарянето на тленното тяло, човек се е освобождавал от всички несъвършенства и душата му поемала по пътя на безсмъртието. Вярата в безсмъртния живот се изразявала и в погребалните дарове, които зависели от общественото положение на починалия, като по-знатните хора са били придружавани освен от лични вещи и колесница, също от коне и от любимия роб, специално убити за случая. Приемали са коня като животно, свързано с култа към Слънцето и жертвоприношението му е било във връзка с безсмъртието. Според някои източници погребението на богатите продължавало три дни, с обичайна практика на оплакване на мъртвия, докато други източници говорят, че погребалните церемонии били изпълнени с веселие и радост, поради представите за вечно щастлив отвъден живот. По време на трите дни излагане на тялото за поклонение, траките убивали животни, с които са се гощавали и пиели много вино. След погребението устройвали игри и състезания, като надбягвания с коне и колесници. Гробовете на богатите хора се превръщали в хероони (мавзолеи, светилища на герои) и благодарение на тях е известна информацията за тракийските ритуали. С въвеждането на християнството около 5 век, кремацията постепенно се прекратила.
Куполната гробница работи от пролетта до края на летния сезон само в някои дни и с определено работно време. Съветвам ви ако решите да я посещавате първо да се осведомите кога работи, като позвъните в историческия музей. До могилата може да се стигне с кола, с автобуса Поморие-Бургас като кажете на шофьора или кондуктора, че искате да слезете близо до могилата - ще ви спрат на главния път Поморие-Бургас до входа на къмпинга и ще повървите около 500 метра пеша по отбивката след указателната табела. Може да се стигне и пеша при една 3-4 километрова разходка от Стария град, а ако сте отседнали в кв. Свети Георги или още т.нар. Нов град или Кварталът, тя е на около 1-2 км. разстояние. Има една полянка непосредствено до могилата, която е като безплатен неохраняем паркинг, има служител в кабинка пред входа на могилата, на когото плащате входна такса и може да си вземете инфромационна брошурка, но няма тоалетна и вода наблизо, така че ако сте тръгнали пеша, го имайте предвид. Посещението на гробницата, ако е осъзнато, е много трансцедентно преживяване. Информационните табели в преддверието напълно потапят посетителите в едни далечни времена, а самата гробница е съвсем леко осветена - не е опасно, вижда се, но сетивното преживяване е максимално доближено до естеството на приложението й.
Адрес: м. Кротирия, на влизане в Поморие срещу къмпинга, по отбивката в ляво
Контакти:https://antiquetomb.business.site/
Музей на солта
Някога солта е струвала по-скъпо и от златото. Неслучайно е наричана “бялото злато на Черно море”. От там е останала и традицията, че дом без сол не може, защото солта символизира богатството. Английската дума заплата / salary, произлиза от латински и има корен сол/ salt. Солопроизводството в някогашното Анхиало е осигурявало основна трудова заетост на населението до средата на ХХ век. Музеят на солта в Поморие е открит през 2002 година, част е от 100-те НТО и е единственият в България специализиран музей за производство на сол чрез слънчево изпарение на морската вода. Богатият фотоархив и макетите в музея пресъздават технологията за солопроизводство, както и извличането на лековитата луга. И до ден днешен солниците към музея произвеждат сол и може да се проследят наживо технологичните операции по солодобив.
До музея се стига спокойно пеша и от Стария, и от Новия град, с лека разходка, но има и удобни места за паркиране, ако сте с автомобил. Самият музей се помещава в малка сграда, но територията около нея също така е част от музея и може да се разгледат самите инструменти и машини за солопроизводство. Съветвам ви да си вземете беседа, защото включва допълнителна любопитна информация от тази на информационните пана до макетите. В края на моята беседа ми направиха и една непоискана презентация на българска марка продукти с кал и луга. Стана ми любопитно от една страна, но от друга страна почувствах посещението в този уникален музей опорочено от комерсиализиране с дистрибуторски цели. Навсякъде в Поморие се продава кал и луга и ако човек иска да си закупи, може спокойно да го направи, без да му се натрапва на места, в които е отишъл не да пазарува, а да опознае историческото и културно наследство.
Адрес: между Поморийското езеро и ул. Европа в Стария град, Поморие
Контакти:https://pomorie-historical-museum.com/obekti-kam-muzeya/filial-muzey-na-solta.html
Исторически музей
Историческият музей в Поморие пренася в настоящето античната и средновековната история на Анхиало с богата нумизматична колекция, красиви керамични съдове, украшения, предмети от бита, архитектурни елементи и дава представа за развитието на общността през вековете. Сградата на музея е паметник на културата, а първоначално в нея се е помещавало гръцко девическо училище.
На втория етаж е изложбата, посветена на християнското наследство на Поморие, която представя града като древен епископски център. Най-любимата ми част е на третото ниво, където етнографската експозиция разкрива интериор на различните стаи на анхиалската къща от края на XIX и началото на XX век, одежди, украшения, традиции, обичаи и културно богатство на града и региона.
Входната такса за посещение на музея е символична, а уредниците са много гостоприемни и посрещат посетителите топло и любезно. Интересно беше да науча, че музеят провежда лятна програма “Млад откривател”, както и керамично ателие за жени в неравностойно положение по проект на ЮНЕСКО.
До музея се стига лесно и пеша, и с шофиране, но ако сте с автомобил, бих ви препоръчала да го оставите и да се поразходите из красивите улички на Стария град, които водят до музея, както и да продължите разходката си като се спуснете към китния център на града или повървите по крайбрежната алея.
Адрес: ул. Княз Борис I 33a, Стария град, Поморие
Контакти:https://pomorie-historical-museum.com/
Градска художествена галерия "Дечко Стоев"
От предните прозорци на втория етаж на Градската Художествена Галерия в Поморие се вижда кеят и морето, а от задните прозорци - църквата с дърветата и детската площадка, на която играят заедно деца от България, Русия и Украйна. Сградата е толкова нежна и гостоприемна, колкото и учтивите й домакини. Реставрирана е изцяло преди пет години и в момента е елегантно модерно средище на изкуството в Поморие. Първият път, когато я посетих, попаднах на Гергьовденската изложба на местното сдружение за изкуство и култура и въпреки, че не познавах никого, ме приветстваха много сърдечно на откриването. Това е галерията с най-любимия ми дървен под в цяла България и с много аристократичен тон на комуникация от всеки неин служител.
Входът е безплатен, но това не сваля нивото на общуване на домакините и на красотата на постоянните и гостуващи експозиции. Намира се в началото на центъра, малко след библиотеката, която библиотека е в голяма стъклена сграда, доста различаваща се като архитектурно решение от всичко наоколо, така че няма как да я подминете. Един от любимите ми ритуали по захранване на тялото и душата в Поморие е да посетя галерията, където да захраня възприятията си, а след това да седна в близкия ресторант с изглед към морето или да си взема сладолед от джелатото на центъра до фонтана и да го хапна, разхождайки се по крайбрежната алея в компанията на банда гларуси, интересуващи се дали ще ям и вафлената кофичка.
Адрес: ул. П. К. Яворов 15, Стария град, Поморие
Контакти:https://www.facebook.com/profile.php?id=100064669819988
Крайбрежната алея
Най-специалното място за мен в този град е крайбрежната му алея. Докато правих своя творчески ритрийт в Поморие освен, че извървявах по 10 000 крачки всеки ден по брега на плажа или по крайбрежната алея, практикувах упражнения за подвижна осъзнатост и сетивност, които ми помогнаха да се потопя още повече в богатството на този къс от Рая. Много ми харесва, че алеята практически опасва Стария град, но е сравнително равна и с нови настилки на тротоара и шосето, което я прави перфектна за разходки, бягане и колоездене. Това е най-романтичното място за разходка по залез, защото залезите в Поморие са космическо красиви.
Някои от забележителните гледки по крайбрежната алея са Старите къщи и уличките около тях, Яворовите скали и Лятното кино, гледката над Пристанището, обновеният Стар Кей, гледката от пейките и крайбрежните масички на заведенията. Друго любимо място в близост до тази крайбрежна обиколка е Библиотеката, в чиято сграда на първия етаж има изложба на картини и зала за представления, а самата библиотека е на втория етаж, на който има и зала, в която се провежда йога или друг вид групови спортни занимания. Служителите там са много любезни. Въпреки, че сградата е модерна и прави впечатление с това, че всичко е ново, отношението на дамите, работеши в отдел читалня, заемна служба и канцелария към библиотеката, е отношение, каквото съм срещала в детството си от едно много ерудирано и възпитано поколение на моите баби и дядовци - спокойни хора, които имат възпитание, ценности, достойнство и гледат да ти съдействат, а не да те използват. Бях там, за да получа съдействие за откриване на автора на една картина, която си бях харесала. Дамите библиотекари и работещи в канцеларията буквално зарязаха всичко и започнаха да въртят едни телефони, да търсят варианти да съдействат, с усмивка и сърдечност, без това изобщо да им влиза в длъжностната характеристика или да имат материална изгода, че да го направят. Поморийците са друга мая хора. И как да не са, когато всеки ден се събуждат във великолепието на този земен рай.
Друго подобно място е Книжарницата на центъра. Казвам Книжарницата, защото в Стария град тя е една, в която продават основно книги, и няма как да се пропусне. Атмосферата там е също толкова специална - широко светло пространство, изпълнено с книги, миризма на книги и нежен говор на двете дами книжари, чийто души танцуват при запитване за препоръка за книга. Наличните книги не са толкова много и така разнообразни като тези в големите вериги книжарници, но тази книжарница има своя силно уникален чар на ретро излъчване и лично отношение. От там си закупих книгата "Анхиалски истории", издадена през 2021 година със съдействието на община Поморие и включваща разкази на кореняци анхиалци и такива, свързали живота си по някакъв начин с Поморие. Силно я препоръчвам, въпреки че е възможно тиражът вече да е изчерпан, но може да се провери на място в ГХГ и в книжарницата на центъра.
Daily Dose Specialty Coffee Shop
Кафето със златното лате, с гръцките гофрети, със здравословните закуски и с винаги пресните торти и сандвичи. Като пространство е мъничко, има около шест места за сядане вътре и още толкова навън, така че е направено по-скоро като бутиково място за хапване и по-често напитки за изпът. Успоредно на него е крайбрежната алея и решението да си вземеш кафе, чай или лате, всички те изключително внимателно подготвени с много специални съставки, и да повървиш, гледайки морето, е чудесно през която и да е част от деня. Колкото и да е важно уединението при един творчески ритрийт, все се стига до момент на лека социализация и това беше моята дневна доза на социализация, понеже хората и от двете страни на бара са интелигентни, с добри обноски и адекватни умения за общуване, което прави престоя там приятен и предпочитан. Изборът на собствениците на заведението да създадат концепция каквато самите те обичат да виждат в местата, които посещават в България и в чужбина, както и да изберат да работят с български бранд и да предлагат основно български продукти, зад чието качество твърдо застават, е наистина вдъхновяващ. В съчетание с релаксиращата музика и библиотека за пътешествия, можете лесно да разберете магнетизма на това място.
Адрес: ул. Княз Борис l 95, Стария град, Поморие
Контакти:https://www.facebook.com/profile.php?id=100051159177041
Ресторант Свети Никола
Малко след като пристигнах в Поморие трябваше да организирам рождения си ден и понеже шях да посрещам най-обични хора нагости, тръгнах да разпитвам местните къде да отидем, за да отпразнуваме подобаващо. Единодушно ми препоръчаха бистро-ресторант "Свети Никола" - малко, сгушено между къщите в Стария град, тихо, елегантно, но изключително непретенциозно място, с прясна риба и добре приготвени морски дарове, разнообразие в менюто в стил гръцка кухня и европейско обслужване от младото семейство, което управляват ресторантчето. Празникът ми се получи неповторимо там и оттогава датира обичта ми към това бохемско място. Нямам идея как е като натовареност през силния летен сезон, защото гледам да избягвам тълпите и не съм била по това време, но в края на пролетта и началото на лятото места се откриваха само с резервации.
Адрес: ул. Рибарска 9, Стария град, Поморие
Контакти:https://www.facebook.com/profile.php?id=100046352664224
Магазин Лебед
Ако харесвате красиви и редки домашни потреби, съдове и декорация за дома с морски и италиански привкус - ще се влюбите в това място. Като площ е доста голямо и до него има склад, просто разнообразието от стоки за дома е огромно и непрекъснато зареждат нови артикули. Открих го веднага след като се настаних в апартамента, в който бях отседнала под наем. Въпреки че беше напълно обзаведен и оборудван, аз съм доста претенциозна по отношение на лични вещи - предпочитам малко на брой, но висококачествени и с наслада за сетивата, та ми бяха нужни нови съдове и прибори за хранене. Носех си някои от любимите електрически уреди за готвене, почистване на дома и лична хигиена, но реших силно чупливи вещи да не транспортирам. Така се озовах в "Лебеда" и след това почти всяка седмица бях там за нещо, което ми потрябваше в грижата за дома и готвенето. И до ден днешен пазарувам от там, например за Великден се сдобих със симпатични възглавници от испански жакард от тематична серия със семейство зайци. Чудесно е, че имат онлайн вариант на магазина си. А веднъж попаднах на великолепна сцена във физическия магазин. Три поколения жени, отдадени в мисията да помагат на естетическите съвременни домакини. Бабата пренасяше новата стока от склада в магазина, майката я подреждаше, а дъщерята обслужваше клиенти на касата. Заприлича ми на сцена, еманация на стиховете от първите две минути на песента "All night" на Beyonce. Благословени да сме дамите, създаващи красотата в домовете и семействата ни.
Адрес: ул. Професор Парашкев Стоянов №62, Стария град, Поморие
Контакти:https://lebed.bg/
Анхиало, моя кална любов
Първият път, когато стъпих в Поморие, беше лятото след смъртта на баща ми. Осем месеца бях хипермобилизирана, защото се страхувах, че майка ми е в депресия и че може да изгубя и нея. Брат ми беше зает да прави кариера далече от дома и не можех да разчитам на него, нямах партньор до себе си и буквално бях прегоряла от болката от загубата, от страха и от гнева - твърде тежък товар за едно двайсет и няколко годишно момиче. Тогава една от най-добрите ми приятелки се появи една нощ с колата на майка си и каза "Хайде, отиваме в Поморие да си лекуваме раните". Толкова ми беше писнало да ме боли, че просто се метнах с един куфар и офейкахме към изгрева и морето. Душите и на двете ни имаха такава силна нужда от грижа и лечение, че пристигайки призори, се тупнахме на плажа, жадни за слънце и живот и до обяд, когато можехме вече да се настаним в хотела, бяхме станали като червени раци. Цяла нощ пушихме на балкона на хотелската стая, намазани от глава до пети с кисело мляко и ревяхме с глас - уж, дето от слънчевото изгаряне ни болеше. Десет дни се пекохме, ревяхме, ходихме на кални и водни процедури и накрая животът ни се възвърна в душите. Само дето през цялото време не спирахме да си говорим и споделяме мъките една на друга. Тази приятелка също се занимаваше с психодрама и всеки ден Крайбрежната алея и Южния плаж в Поморие се превръщаха в нашата терапевтична игрова сцена.
Тогава разбрах, че калта е като приятелската обич - обгръща те, попива в теб и лекува всички рани, болежки и страдания.
След това лято съм ходила в Поморие още няколко пъти - веднъж след раздяла с любим човек, веднъж след масови съкращения в компанията, в която работих, веднъж миналата година, когато след повече от десетилетие грижа за нуждите на другите хора в личен и в професионален аспект, реших, че е време да се погрижа за себе си и да рестартирам живота си с творчески ритрийт няколко месеца в Поморие. В превод Анхиало, старото име на Поморие, означава “Солници”. Както солниците са били по-ценни от златото за древните хора, така и благословената лечебна сила на това красиво кътче е безценна за мен.
Обичам те, Поморие. Благодаря ти за възможността да се връщам към теб винаги, когато имам нужда. Знам, че ще си там.