Би ли споделила коя си ти и каква е твоята мисия?
Казвам се Илияна Аладжемова и моята мисия е да помагам на хората, които минават през ада на хранителните разстройства и други здравословни нарушения, да отделят себе си от болестта, да повярват, че няма непоправимо нещо и да се обикнат, като ги съпровождам в този възстановителен процес в ролята си на нутриционист, психолог и психотерапевт под супервизия.
Какъв е твоят професионален път до тук?
Пътят ми никога не е бил начертан, праволинеен и ясен. Исках много и различни неща, които да комбинирам. Реших, че ще се занимавам с наука. Харесах си биотехнологии, защото там имаше и генетика, и ензимология и възможност за приложения в много области. За доста дълго време намерих себе си там, но имах едно напрежение, тъй като теоретично учих за процеси, които много ми храниха ума, но не виждах как точно ще ги използвам.
Междувременно тренирах карате. Това е ключов момент в моя път, защото там има както много психология, така и физика, и хранене. В каратето видях на практика как всичко свързано с храна има физическо отражение и там ми се отвори темата за храната. От университета имах солидна информация за базови биологични неща, но за храненето по-скоро експериментирах и от това експериментиране направих брутални глупости със себе си. Усещането за лекота стана толкова нужно, започнах да консумирам много малко храна, с тежки тренировки по два часа всяка вечер системно в продължение на години. Това доведе до здравословен проблем, върху който трябваше да се фокусирам. Започнах да търся билки, лекарства, но не ми беше достатъчно.
Как реши този здравословен проблем?
Насочиха ме към психотерапевт. Там започнах своята терапия, в която се оказа, че моите хранителни проблеми нямат нищо общо с липса на познания, или липса на отговорност, а са в резултат на травматични неща от семеен план, които се проявяват години по-късно. Завърших образованието си, но вече със знанието, че човекът е много повече от биология и химични процеси. След известно търсене, завърших психология, която ми бе стъпката към психотерапията, понеже това беше нещо, в което наистина вярвах.
Каква беше първата ти работа?
Първата ми работа беше като биотехнолог в инвитро лаборатория за растения. Бях щастлива и развълнувана от възможността, но много бързо ми стана тясно. Някои от колегите ми десетки години останаха на едно и също място и това ми даваше увереност, че когато човек принадлежи на едно място, той го знае и се чувства добре там.
По какъв начин продължи професионалният ти път?
Разходих се по доста индустрии, мислих си, че е въпрос на правилна фирма, че е въпрос да не си просто стажант, да надраснеш това да си отскоро във фирмата, случи ми се, но пак не ми беше достатъчно. Имах шанса да живея на три различни континента – Европа, Индия, Южна Африка. Знаех, че пътуването и опознаването на чужди култури е нещо, което бих правила за себе си, но не и правейки нещо, в което изобщо не вярвах. И в хранителната и във фармакологичната индустрия срещнах толкова противоречия с моя морален компас, че нямах достатъчно мотивация да искам да се случват някакви неща там, имах много морални казуси и изпитвах неудовлетвореност.
Как излезе от това?
Дойде моментът на храненето и науката за храненето, нутриционистика. Видях, че има оформено едно отделно поле за хора, които искат да познават химията на храната, как тя взаимодейства една с друга, как определени системи в организма на човека работят и могат да бъдат повлияни от храната. Видях, че присъства в доста университети и че не е просто някакъв курс за една седмица. Намерих си обучителна програма, която да отговаря на моите стандарти и я преминах.
Каква е разликата между нутриционист и диетолог?
Диетолог е лекар, който назначава конкретна диета за справяне с дадено заболяване. Нутриционистът не е медицинско лице, не изготвя диети, ролята му е да образова, да обясни коя храна какво въздействие има, какъв е съставът на храната и нуждите на организма. Сега има много хора, които са осведомени, но вярвам, че е ценно да има кой да ти помогне да достигнеш до тази информация, защото никога не е толкова просто и праволинейно както изглежда.
Какви са хората, с които работиш и как им помагаш?
Работя само с възрастни хора, основно с хора, които се възстановяват от хранителни разстройства, но и не само. Разстройство на хранене и хранително разстройство са две различни неща. Човек, който няма хранително разстройство може да минава през разстроено хранене в определен период. Повечето клиенти идват с търсенето как да им се направи режим за отслабване, аз предлагам да разгледаме малко повече какво значи храненето, защо искат да отслабват, особено когато в повечето случаи са критично слаби. Те много добре знаят правилата за хранене, много добре знаят за състав на храните, протеини, калории. И всъщност точно тези неща ги съсипват. Така преминаваме към психологическа работа.
Сякаш твоите клиенти минават по същия път, който самата ти си извървяла.
Да, сигурна съм, че не е случайност. И те се чувстват спокойни, когато знаят, че наистина разбирам какво имат предвид. Много от трудностите на ада на хранителното разстройство, защото то буквално е ад, са трудни да се обяснят, дори и за човек, който има дар слово, да намери как да се чувства спокоен да ги изрази, а ти като професионалист много добре знаеш, че доверителната връзка е основна за цялата работа.
Как се чувстваш, когато работиш с хора, които преминават през нещо, през което си преминала и ти? Какво ти носи това?
Това ми носи смисъл на всичко, през което съм преминала. Виждам, че тези битките, които аз съм водила сама тогава, сега мога по друг начин да ги използвам и това ми дава много сила. Разбира се, това е нещо, на което още се уча. Много от случаите ги преживявам, всеки случай е различен и всеки случай не от хубаво е стигнал до там. Не е съвсем лесна тази работа, но много се отблагодарява, тъй като хората имат нужда някой да ги подкрепи, те нямат нужда някой да им каже как да се хранят, обикновено това изчезва като тема на работа, всичко се измества до корена на техния проблем. Това ми дава сила и осмисля пътя ми.
Защо точно екзистенциална психология и логотерапия?
Много отдавна в Еразъм от магистратурата имах една колега, която ми подари книгата “Човекът в търсене на смисъл”. Дълги години стоеше добре подредена в багажа, до лекциите от онзи етап, докато случайно я открих, прочетох и историята и опита на Виктор Франкъл много ме впечатлиха. В България има много психотерапевтични школи, школи с история и с традиции. Тази школа беше много нова, но я избрах заради принципите, които вече познавах. Получих подкрепа за този избор от своя терапевт, с който имам възможност да се съветвам за ключови житейски избори, и това ми даде допълнителна увереност. Това единство между дух-душа-тяло, тази триизмерност на човека, която е заложена в логотерапията, че ние не сме просто инстинкти, не сме просто генетика, не сме просто история, а винаги имаме свободна воля и можем да правим избори. Не ми трябваше много време, за да избера да се обучавам там.
Откъде дойде името на бранда ти Mind D’Or и какво означава?
Седях в хола, търсеща име, което да насочи към силата на съзнанието ни и така го сглобих от Mind и D'Or (което от френски е буквално "d'" - "от" , "or" - "злато"). В превод означава “Съзнание от злато”.
Ти създаде едни интересни екзистенциални метафорични карти. Ще разкажеш ли малко за тях?
Нарекох ги екзистенциални заради сцените, които съм заложила и заради това, че се опитвам те да ни разхождат из всякакви моменти от нашето съществуване. От работата ми с клиенти, които се борят с анорексия, когато достигнем до момент, в който думите не са достатъчни, използваме всякакви неща – използваме асоциации, използваме бял лист хартия, на който те да изразят това, което виждат, да изразят образите, отпечатани вътре в тях самите. Има професионални колоди с карти, дори и такива, в които са празни и хората могат да запълват с техни образи. Първоначално си мислих да им давам да работят с тях, но видях, че това не сработва и търсих начин, по който да изразя образите, които те изразяват. Беше ми важно на една карта да няма само едно изображение, защото човек, който е спрял и е зациклил и е във вакуум, това е мъка за него. Достигнах до вариант сама да създам карти, които да изразяват образите и цветовете, нужни за работата ни. Процесът по създаването им беше много интимен, направих ги самичка, като от студио Illusion & Neoprint ми помогнаха с форматирането и печата. Картите са достъпни са за всеки, който работи с хора, имат ясна инструкция и могат да се поръчат на моя сайт.
Още преди години, когато бяхме колеги в един дистанционен корпоративен проект, знам, че ти имаш едни пухкави симпатични асистенти, които често се появяват на екрана ти по време на работа. Каква е ролята на котките като твои помощници?
Да, те са двете противоположности. Едната е златиста с розов нос, другата е сива с кафяв нос и кафяви лапи. Те ме учат на две напълно различни вселени. Едната, която в момента е при майка ми, дава толкова обич, а другата, която е при мен, е такъв инат, че никога няма да направи нещо, което не иска. Тази втората, ме научи на толкова много уважение и когато я оставям тя винаги е край мен, на всички сесии е до мен и обикновено подхожда с много уважение към всичко, което се случва. Има една приказка, която е “Гледай котка, за да те научи какво е блаженство и удоволствие”, а в основата на всяка психотерапия е да можеш да изпиташ удоволствие, ако човек не е спокоен и не може да изпита удоволствие, трудно може да достигне до някакви значими промени. За мен тя е спокойствие и вечния приятел, който е до мен, вечния пазител, може би наистина има нещо.
Има ли нещо, което не те попитах, а ти би искала да споделиш?
Благодаря за възможността да изразя всичко това.
Още информация за Илияна Аладжемова и за това, което прави, можете да откриете на сайта й: https://www.minddor.com/bg
Снимки: Личен архив.