Какво представлява родовото проучване
Родовото проучване най-общо е процес по събиране, организиране, систематизиране и визуализиране на информация за нашия род. Има хора и общности, които се занимават с генеалогия професионално, но не е нужно да сме един от тях, за да си направим такъв проект. През декември, 2022 г. реших да се захвана с родово проучване, за което всъщност бях събирала информация от моята баба, сестрата на дядо ми, майка ми, чичо ми и други роднини, като целият хоби-проект продължи три месеца и в резултат на него създадох родова карта - родовограма на 5 поколения роднини, дълга 3 метра в принтиран вид и включваща общо 371 живи и починали родственици по майчина и по бащина линия. Да, много сме, сливали са се няколко семейства след смърт на единия родител и това довежда до тази цифра, а и фактът, че преди няколко поколения в Родопското село Югово, откъдето са дедите ми, хората са имали по минимум 3 деца. Процесът беше изключително специален за мен и в този текст правя нещо като рефлексия, като споделям и конкретни насоки от опита ми.
Родовата ми карта с дължина три метра в принтиран вид.
Какви са ползите за психичното ни здраве от създаване на родов проект
В един пост-Ковид свят все по-често виждаме как хората се стремим към свързване и общност и това е съвсем обяснимо, тъй като немалко време живяхме в принудителна фрагментираност, ограниченост и изолираност. Една от основните ползи за психичното ни здраве от работа по родово проучване е засилването на чувството ни за принадлежност и свързаност с нашите си корени и общността, от която произлизаме. Друга полза е в посока на нашата идентичност, като събирайки информация можем да открием неизвестни за нас факти, а от родовите истории да разберем повече за нашата лична легенда, за това откъде произлизат и с какво са свързани ценностите ни, какви са повтарящите се модели в рода ни и други инсайти. Всичко това може да ни е от полза за отработване на родова травма, както беше при мен. В нашия род по женска линия имаме тежка травма на всички жени, които стават майки, заради невидимата лоялност към прабаба ми, която е загубила своя син, страдал от епилепсия, при злощастен инцидент. Тази трагедия бележи три поколения жени напред и когато работих по своята родова карта открих доста подробности, които ми помогнаха да разбера и на емоционално ниво да се свържа по-добре трансгенерационно, така че да се освободя от тази травма. Друга полза е разширяване на психичните ни ресурси. Припомняйки си или научавайки за трудностите, с които дедите ни са се справяли и специалните сили и умения, които са притежавали, може да овласти и самите нас в механизмите ни за справяне. Последна, но не и по важност последица е намаляване страха от смъртта през приемане на ритъма и законите на живота.
Докато работим по родовите си травми, нека не забравяме и ресурсите, получени от нашите деди.
Какво може да се обърка
Ако нямате ясна цел и план как да я постигнете. Обемът на родова информация е огромен, буквално колкото повече търси човек, толково повече намира и това може да доведе до усещане за затъване и безрезултатност, освен ако предварително не си зададем една точно и ясно формулирана цел и не направим план с конкретни последователни стъпки как ще я постигнем. След като завършим целта, винаги можем да повторим упражнението и да си зададем нова цел, но е добре това да става поетапно и да си правим микропроекти, вместо да се нагърбим с неясни, неоперационализирани или нереалистични неща. В моя случай, аз имах 14 листа с геносоциограми, създадени с информация от баба ми в последните години преди смъртта й, които след като тя почина, продължих да допълвам с помощта на една от сестрите на дядо, която също беше възрастна и когато и тя почина прекратих събирането на информацията за няколко години и наскоро реших да продължа. Първата ми цел беше да събера всички липсващи данни за хората, които вече бяха обозначени в геносоциограмите, но нямаше информация зя тях и да допълня връзките с новородените и с тези роднини, които не бяха обозначени до момента. За тази цел си бях определила срок от един месец и работих с помощта на 1) майка ми, 2) неин първи братовчед и мой чичо, който от своя страна направи проучване сред 5 семейства по-далечни за мен родинини, 3) справка със семейните регистри за имената на починалите преди четири поколения деди, 4) свързване със 7 братовчеда, лели и чичовци, които не познавах до този момент и които се оказаха семейни с деца, което доведе до запознанство с над 20 роднини, които не съм познавала дотогава. След като я завърших успешно в рамките на предвидения срок, си поставих втора цел, която беше да намеря начин да визуализирам цялата събрана информация в дигитален и в хартиен вариант. За тази цел си бях заложила също един месец срок, но се появиха много непредвидени усложнения за варианта на хартия и не успях да спазя срока, като завърших целта за два месеца с помощта на две приятелки (Благодаря, Мила. Благодаря, Боряна.) и на консултация с графичен дизайнер (Благодаря, приятелю на Мила) и няколко опита за принт в печатницата.
Ако не отделяте достатъчно време последователно и систематично, не смятам, че е възможно да се достигне до съществен резултат. Като всяко нещо и родовият проект иска ресурси за реализирането му и няма как да се случи от самосебе си. За създаването на родовата си карта, аз бях предвидила два месеца с работа по два часа всеки ден, тоест около 60 часа. След усложненията с визуализирането на обема и невъзможността да се принтира в такива размери, добавих още месец, в който работих по четири часа на денонощие, което прави общо около 180 часа сумарно време за постигането на тези две цели от този родов проект.
Ако не сте гъвкави, когато нещата се объркат. Нещата ще се объркат. В даден момент всяко нещо се обърква. Въпросът е да можем да реагираме. За мен лично беше много трудно да приема промените, които ставаха ясни в хода на работата, но знаех, че трябва да го направя, за да създам завършен продукт. Да гледам цялото ми помогна в това да пусна някои детайли, които изобшо не исках да пускам. Например в рода ми по майчина линия има едно глухонямо семейство, което са доведени сестри на дядо ми, тоест малко по-далечни роднини, които са много възрастни и живеят в чужбина. Аз нямах техните данни и направих какви ли не логистики, за да намеря контакт с тях онлайн през моя леля. Уви, хората може би не разбраха идеята или нещо се притесниха и така и не споделиха своите и на съпрузите и децата си данни. Много ми беше трудно да приема това, че няма да ги включим, защото никой друг не знаеше имената на децата и внуците им и годините на раждане и след като те не ги споделиха, просто нямаше какво да запиша. Компромисът, който направих, беше да ги запиша като отделни елементи с взаимовръзки към останалите, без имена и години. Не исках точно немите хора в рода ни да присъстват "нямо" на родовата ни карта, но ето че не бе въпрос аз какво искам, а как хората решават да бъдат. С принта срещнах много сериозни проблеми, заради мащаба на дигиталното копие и се наложи няколко пъти да пренаписвам и преоразмерявам цялата родова карта, което не беше предвидено, но приех след много тръшкане, гняв и рев като факт, че това е упражнение за моето търпение и издръжливост и просто не трябва да се отказвам, докато го завърша, както и стана. Много неизвестни има по пътя на един родов проект, особено ако е по-мащабен и според мен още в самото начало човек е добре да тръгне с ясното съзнание, че не всичко ще е както му се иска, но в реалността нещата стоят по този начин и това може да е едно упражнение за ментална гъвкавост и емоционална пластичност.
В даден момент всичко може да се обърка, важното е какво правим в следващия момент.
Източници на родова информация
Нашето семейство и роднини са първите източници на родовата ни информация. Вероятно освен знанието за факти и родови истории, те разполагат с още данни като снимки, писма, семейни притежания, изрезки от вестници, годишници и други. Това е добра отправна точка за събиране на родова информация. Приятелските семейства на нашите роднини също биха могли да допринесат с факти, особено когато са били в тесни взаимоотношения, а нашите близки са починали или сме изчерпали вече информацията от вътрешния ни кръг. Винаги можем да направим справка за наследници в общината и проверка в семейните регистри, които се пазят в различните населени места определени години назад, което в моя случай достигна до три поколения преди моето. Местните вестници и книги от съответния времеви период, за който търсим информация, също може да са от полза. Аз например открих статия и професионално интервю на моята баба в списание за киното, а за дядо ми прочетох в книга за майсторите-строители от неговото родно място. Заслужава си да потърсим добре.
Организиране на информацията
Информацията, която открием, вероятно ще е от различно естество, което предполага и различни форми на организиране. Аз ползвах Excel за база данни на роднините ми, като колоните на таблицата са Трите имена - Родствена връзка към мен - Година на раждане - Година на смърт - Населено място - Семеен статус - Деца. В процеса на създаване на родовата карта ползвах Trello за разпределяне на задачите и управление на статуса им. Тук категориите са Предстои да се разпредели - Разпределено - Действа се - Приключено - Блокирано - Отпаднало. За създаване на визуализации от вече събраната информация ползвах Figma, защото е безплатна и защото ми трябваше неограничено пространство за позициониране на всичките елементи, които оформих като кръгчета на няколко нива със стрелки и линии, които изразяват взаимовръзките. Не бях работила с Figma преди това и изборът на този софтуер значително забави процеса, но не съжалявам, тъй като другият вариант - Canva, ми е много по-познат и има чудесни готови шаблони за родословни дървета, но в моя случай не беше удачен, тъй като, както споменах, ми беше нужно неограничено пространство с лесно нанасяне на готови елементи. Когато събирах снимките, писмата, изрезките от вестници и интервюта, си направих един класьор с етикетирани джобове, тъй като всеки джоб представлява мини-досие на един човек. Този класьор смятам да развия в родова книга като добавя принтирани на картон шаблони с въпроси за интервюта, които да подготвя за всеки един от хората на родовата ми карта. Но това е в процес.
Визуализиране на информацията
Съществуват множество варианти за визуализиране на родовата ни информация. Всеки един може да се направи както дигитално, така и на хартия. Някои от тях са:
- Родословно дърво - има доста готови шаблони в Canva, а за само дигитален: https://www.familyecho.com/
- Родова карта, родовограма - https://www.template.net/business/word-templates/blank-family-tree-template/
- Родова книга с интервюта, снимки и истории - https://familytreemagazine.com/projects/open-book-creating-family-history-books/
- Родови карти на предците - http://jengerbreadcreations.blogspot.com/2013/09/ancestor-cards.html
- Родови заветници - https://sladka-bulgaria.bg/product/semeyna-kniga-spomenik-zavetnik
Потенциални (не)очаквани резултати
Основните очаквани резултати от работата по родов проект биха могли да се обобщят в:
-
Откриваме нова за нас информация за рода ни и за нас самите.
-
Опознаваме по-добре и по-пълно средата, от която произлизаме.
-
Запознаваме се с непознати досега, далечни родственици.
-
Систематизираме данните и артефактите, които имаме за починалите и живите ни родственици.
-
Подготвяме безценно наследство за следващите поколения от рода ни, които ще предадат нататък родовите легенди.
Винаги можем да бъдем изненадани и от някои напълно неочаквани резултати. Аз открих над 20 нови за мен роднини, за които изобщо не знаех, че съществуват допреди да се захвана с моя родов проект. Още по-забавното беше, че едната линия роднини така се въодушевиха, че решихме да си организираме родова среща. Имаше и такива, които отказаха да споделят имената на децата и съпрузите си, както и други, които не искаха да бъдат свързвани с останалите роднини. Откъде идват прякорите в рода и как са се предавали фамилиите е друг непланиран интересен резултат от проучването ми. В нашия род по майчина линия имаме един пра-дядо, който по време на проучването научих, че десетилетия назад е решил да смени своята и фамилията на синовете си, защото в селото имало друго семейство със същата фамилия и непрекъснато бъркали синовете му, че са синове на другата фамилия, та прадядо ни решил, че им е нужна по-сериозна идентификация на семето си. Моята бащина фамилия е сменена от дядо ми, баща на баща ми, защото не е искал да се подиграват на децата в семейството и да ги тормозят в училище, тъй като фамилията Вълкови, смятал дядо ми, не била подходяща за деца и е сменил с името на своя баща - прадядо Тодор, като така ни е прекръстил на Тодорови. Научих, че личното ми име идва с традиция да се предава от баба на внучка с леко модифициране. Аз съм Ана, кръстена на баба ми Анка, която на свой ред е кръстена на баба й Аница, която се преселва със съпруга си от Гърция и липсват данни назад в архивите. Най-изненадващият за мен резултат беше да осъзная колко често се повтарят ценностите човечност - създаване - духовност в рода ми, въпреки, че става въпрос за пет поколения и семейства със заварени, доведени и преродени деца, които са се обединявали след овдовяване и които са живяли при много трудни икономически условия. Ето че матрицата се предава през поколенията до днес. Докато я опознаем, осъзнаем и решим дали ще я променим или приемем.